Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



50-те най-големи атентата в българската история

19. Убийството на Райко Даскалов

26 август 1923 г. е неделя и Райко Даскалов смята да остане в дома си на улица “Шведска” в пражкия квартал Смихов. Той е наел там вилата на инж. Бенеш, след като е принуден да напусне българската легация в Прага.
Само до преди броени месеци заместник министър-председател, втори човек в Българския земеделски народен съюз и в правителството, през май 1923 г. Даскалов е изпратен като пълномощен министър на България в Чехословакия. Това понижение може би му спасява живота. Ако превратът на 9 юни 1923 г. го беше заварил в родината, вероятно щеше да го сполети участта на премиера Стамболийски. Двамата са съмишленици и приятели. Стамболийски е кум на Даскалови, а след преврата в дома им в Прага се настанява неговата дъщеря Милена Стамболийска с мъжа си Иван Бояджиев, по-рано секретар на Даскалов. Както виждате, шуробаджанащината в българската политика не е от вчера.
Сега Даскалов е вече политически емигрант, но пак играе важна роля. При него се стичат всички видни дейци на БЗНС, успели да избягат от България след преврата, включително бившият министър Александър Оббов и доскорошният представител на България в Обществото на народите Коста Тодоров. Тримата организират Задгранично представителство на БЗНС в Прага и започват да се готвят за въоръжена борба срещу правителството на проф. Александър Цанков.
Към 10,30 преди обяд в този неделен ден Александър Оббов се обажда по телефона на Даскалов и го кани на среща с новодошли земеделски емигранти. Даскалов се колебае. По различни канали до Прага достигат сведения, че се готви убийството му. Полицията го е предупредила да бъде внимателен. Дори са му пратени двама агенти за охрана, но единият си тръгва, когато той решава да остане у дома си през целия ден. Жена му Невена също го увещава да не излиза.
Нищо чудно. Райко Даскалов има много врагове. Макар да е само на 36 години, той има драматична политическа кариера и на няколко пъти за една нощ става от престъпник министър и обратното. През Първата световна война лежи в затвора като участник в Деклозиеровата афера. След разгрома на България го пускат, за да спре похода на отстъпващата армия към София. Вместо да предотврати, той оглавява Войнишкото въстание. Когато го потушават, главнокомандващият Даскалов бяга в Солун и там изчаква нова амнистия. От издирван престъпник става влиятелен министър и прокарва радикални реформи. Той е главен държавен обвинител в процеса срещу бившите министри от военновременните правителства. Първото покушение срещу него е, когато заема поста министър на вътрешните работи. На 15 декември 1922 г. вечерта терористът на ВМРО Асен Даскалов, извършил по-късно атентата в Народния театър (виж № 47), го причаква между парламента и Министерството на външните работи в София и хвърля две бомби по колата му. Само едната обаче експлодира, и то чак след като отскача от торпедото. Така министърът остава невредим.
Така че Райко Даскалов има доста основания да не иска да излезе от дома си. Оббов обаче е настоятелен. От какво се бои, щом има охрана? Най-сетне към 11 часа Даскалов решава да отиде на срещата. Заедно с него тръгват агентът Йозеф Малина от охраната, Иван Бояджиев и студентът Георги Босолов. Четиримата се спускат по улица “Шведска”, завиват по “Холечкова” и стигат до Института на слепите. По-късно телохранителят Малина дава следните показания:
От лявата му страна вървеше Босолов, от дясната ­ Бояджиев. Аз ­ на десетина крачки зад тях. Улицата бе пуста. Вървяхме по надолнището с бърза крачка. Излязохме на улица “Холечкова”. Чух зад себе си стъпки. Точно когато се обърнах, бързо ме надмина един човек и веднага започна да стреля. Скочих към него и го хванах отзад.
Убиецът стреля два пъти в гърба на Райко Даскалов. Георги Босолов успява да отблъсне ръката му и третият изстрел попада в стената, рикошира и ранява Иван Бояджив. След това Малина залавя атентатора. Изстрелите привличат много хора. Сред тях е и журналистът Веле от в. “Народне листи”, който живее наблизо. Той се озовава на местопроизшествието и заварва жертвата още в съзнание. Веле описва сцената така: “Аз съм Даскалов” ­ каза след това на немски. Видях, че от него блика много кръв... Тълпата линчуваше убиеца, от устата на когото течеше кръв.
Случаен шофьор спира и с колата си откарва Райко Даскалов в близкия Подолски санаториум. Там той веднага е опериран от д-р Петрживалски, но заради големия кръвоизлив от левия бъбрек умира на операционната маса в 13,20 ч.
Полицията с големи усилия успява да измъкне заловения терорист от ръцете на разгневените граждани. Това е 22 годишният българин Атанас Николов, а оръжието му ­ деветмилиметров “Наган”, сигурен револвер, който не засича. Точно с такъв са застреляни по-късно д-р Никола Генадиев (виж № 29) и Петко Петков. Николов се представя за български студент, но е пристигнал в Прага съвсем скоро ­ на 16 юни 1923 г. Отначало се настанява в хотел, а после наема частна квартира. Всяка вечер е из пражките кабарета. Една проститутка свидетелства, че имал 12 000 крони и живеел нашироко.
Подбудите на убиеца се изясняват веднага. Самият Николов признава, че от шест месеца търси удобен повод да убие Райко Даскалов по заповед на ЦК на ВМРО. Лично Тодор Александров прочита пред група четници “смъртната присъда” и по жребий се пада на Николов да я изпълни. Дотогава той не бил пипал оръжие и не знаел да стреля, но ако не убиел Даскалов, щял сам да бъде екзекутиран.
Доста невероятно звучи, че македонската организация ще изпрати чак в Прага неопитен човек и че още при първия си допир с револвера той ще изстреля и трите куршума в целта. защитата обаче се заема да докаже, че убиецът е бил под въздействието на непреодолима принуда. ВМРО не жали парите и за Николов е нает един от най-добрите чешки адвокати ­ Ян Ренер. Той представя като доказателство “смъртната присъда”, издадена на Райко Даскалов и Александър Стамболийски заради преследването на македонски революционери. Тя е подписана от Тодор Александров на 3 март 1923 г. Като свидетел на защитата се явява проф. Ян Мърквичка. Известният художник чул лично от Тодор Александров, че Николов изпълнява заповед.
Делото се гледа на 13 и 14 ноември 1923 г. в Прага и за обща изненада с 8 срещу 4 гласа съдебните заседатели оправдават убиеца. Седем от тях са жени и всички гласуват за освобождаването му. Николов е осъден на смешните 48 часа затвор за незаконно носене на оръжие, вече излежани в предварителния арест, но докато се подготвя екстрадицията му, той остава под стража. По случай оправдаването му е подготвен банкет в ресторант “Златна хуса”. празненството обаче се оказва преждевременно. Присъдата предизвиква буря от негодувание в страната и в цяла Европа. Югославия упражнява силен дипломатически натиск върху своя съюзник Чехословакия. В Белград е отслужена панихида за Райко Даскалов и Александър Стамболийски, на която освен български емигранти присъстват и югославски министри. Прокурорът протестира присъдата.
Междувременно обвиняемият прави сензационното разкритие, че не се казва Атанас Николов, а Йордан Цицонков от Щип, родното място на Тодор Александров. Насрочено е ново дело, което се гледа в град Табор от 22 до 27 октомври 1924 г. Този път сред 12-те съдебни заседатели има само една жена.
След като е поставена под въпрос самоличността на подсъдимия, се преразглеждат и подбудите му. Наистина ли ВМРО е изпратила убиеца? Близките на Райко Даскалов полагат големи усилия да докажат, че Цицонков е изпратен с помощта и по поръка на Цанковото правителство. Доказателствата: убиецът пристига в Прага веднага след преврата; след като два месеца не предприема нищо, го посещава българският военен аташе майор Найденов, за да го подкани да действа; малко по-късно Даскалов е убит; след оправдаването на убиеца българската легация му издава паспорт пак на името Атанас Николов. И накрая ­ в свое писмо сестрата на Босолов настоятелно съветва брат си да напусне Прага. А тя е жена на Петър тодоров, министър на финансите в правителството на Цанков.
Според земеделската емиграция и комунистическата преса всичко това говори за съучастието на деветоюнската власт в атентата. Тази версия обаче не се доказва от нищо освен от логически умозаключения от типа “кой има полза от убийството”. Свидетелят Никола Николов, български студент в Прага, който се е движел с Цицонков, отрича да е имало среща между него и майор Найденов. Паспортът на Цицонков е издаден на 26 май 1923 г. от главния секретар на МВР в правителството на Стамболийски Петър Сапов. Според обясненията на подсъдимия войводата Панчо Михайлов броил за този паспорт 2000 лева на някакъв виден земеделец. (Подкупите в МВР също не са от вчера.) Михайлов дава на Цицонков револвера, парите и паспорта и терористът напуска България през Румъния на 8 юни 1923 г., т. е. преди преврата. Всичко това се доказва от печатите и визите в паспорта на Цицонков­Николов.
По искане на защитата в София е разпитан бившият български министър-председател д-р Стоян Данев. Той свидетелства, че ВМРО няма нищо общо с новото правителство. Това обаче не е факт, а само мнение на един стар политик за фактите. Неговите думи не помагат. Новото жури единодушно осъжда Йордан Цицонков на 20 години затвор, като всеки 26 август ­ деня на престъплението, той трябва да прекарва в тъмна килия.
Атентаторът е изпратен да излежава присъдата си в затвора в град Табор. След време до властите достигат слухове, че ВМРО подготвя бягството му. Цицонков е преместен в строго охранявания затвор в град Картаузи, където на 23 януари 1926 г. се обесва.
Райко Даскалов е погребан на 28 август 1923 г. в Прага, но според балканските политически нрави: траурната процесия е освиркана от български студенти, противници на бившия земеделски режим. Заради това чехословашкото правителство екстернира трима студенти. През 1946 г. костите му са върнати в България. Гробът му днес е в софийската Борисова градина.
Дали правителството в София е отговорно за неговото убийство? Наистина в продължение на две седмици след преврата Райко Даскалов успява да забави признаването на кабинета на Цанков от Чехословакия. премиерът Антонин Швехла е от Аграрната партия, сродна на БЗНС. От Прага Даскалов заплашва българските дипломати и в другите европейски столици, че ще отговарят за предателство, ако изпълняват нарежданията на превратаджиите. Все пак в края на краищата всички държави признават кабинета на Цанков.
Райко Даскалов има една голяма и малко известна заслуга пред България. Той се противопоставя на авантюристичните планове на Александър Оббов и Коста Тодоров да си върнат властта с помощта на югославската армия. След преврата крал Александър Карагеоргиевич обявява частична мобилизация. Той се страхува, че със свалянето на Стамболийски ще се промени външнополитическият курс на България, дотогава благоприятен за Югославия, и е готов да употреби сила срещу превратаджиите. Даскалов използва целия си авторитет, за да предотврати сръбската акция. Той предпочита да остане политемигрант, отколкото да допусне чуждо военно присъствие в България.
Несъмнено с Райко Даскалов начело БЗНС, а може би и България, биха имали друга съдба. Има например сведения, че той се обръща с писмо към съветския комисар (министър) на външните работи Георгий Чичерин и го моли чрез Коминтерна да повлияе на БКП да подкрепи едно бъдещо земеделско въстание срещу Цанков. Макар да има много грехове към законността, Даскалов е бил решителен и енергичен политик, далеч над Оббов и другите земеделски водачи и по качества, и по популярност. Затова убийството му е поставено пред всички други атентати срещу министри.


Министерството на външните работи тогава се е помещавало в сградата на днешния Президиум на БАН. – Бел. авт.

До 3 октомври 1929 г. Югославия се нарича Кралство на сърби, хървати и словенци. За удобство и яснота използвам името Югославия. – Бел. авт.