Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



50-те най-големи атентата в българската история

27. Убийството на Яне Сандански

Похитителят на мис Стоун (виж № 7) Яне Сандански е една от най-спорните фигури в освободителните борби на македонските българи. След смъртта на Гоце Делчев и Даме Груев във ВМОРО настъпва разкол и започват междуособни борби, в които Сандански взема дейно участие. Именно той започва братоубийствата, белязали цялата по-нататъшна история на македонското освободително движение. Тяхна жертва в края на краищата става и самият Яне.
След като Сандански заповядва екзекуцията на Борис Сарафов и Иван Гарванов (виж № 25), за залавянето му жив или мъртъв в България е обявена награда. Привърженици на убитите във ВМОРО организират няколко заговора за ликвидирането на Яне. По време на младотурския режим, когато организацията се легализира в Османската империя, на два пъти го раняват в Солун. На 24 септември (стар стил) 1908 г. в едно солунско кафене Тане Николов вади пистолет и прострелва в гръб Сандански и двамата му спътници Мицо Врански и Танчо Атанасов. Те падат мъртви, но войводата, макар и ранен, оцелява. Куршумът минава под дясната му лопатка, засяга белия дроб и излиза под ключицата. Сандански се добира до аптеката на д-р Христо Тенчев, който му дава първа помощ и го настанява в Италианската болница. Заговорниците решават да го доубият там, но турските власти, на които Яне по това време сътрудничи, поставят охрана.
Минава близо година. На 14 август 1909 г. вечерта Сандански се прибира в солунския хотел “Коломбо” с един приятел. Близо до Отоманската банка срещу тях откриват огън. Един куршум улучва Яне близо до сърцето, но не го ранява тежко. Той и спътникът му вземат файтон до аптеката на същия д-р Тенчев, който изважда куршума, и после отиват в Италианската болница. Яне успява да види двама от нападателите. Турската полиция ги арестува и ги осъждат на доживотен затвор.
Английската историчка Мерсия Макдермот, която не крие симпатиите си към Яне, смята, че Фердинанд е стоял в дъното на всички заговори. Явно е, че министрите, съветниците и пр. на Фердинанд са искали той да вярва, че Яне е решен да го убие и са експлоатирали страха на Фердинанд от убийство – пише тя. Сандански наистина предлага на два пъти да отвлекат българския цар, но решава да го убие едва през 1914 г. По това време той вече е разочарован от младотурците, помага на българските войски през Балканските войни и се установява в родния си Пирински край. Макар още да не е амнистиран, никой не го закача.
Примирието между враждуващите македонски революционери се запазва до началото на Първата световна война, когато те отново се разделят на два лагера заради различното си мнение кого трябва да подкрепи България. Тодор Александров, който възстановява организацията под името ВМРО, е за Централните сили – Германия и Австро-Унгария. Той смята, че с победата над Гърция и Сърбия, които са на страната на Съглашението, разпокъсаната след Балканските войни Македония ще бъде освободена и обединена. Сандански вижда, че правителството и Фердинанд тласкат България към Централните сили, и предлага царят да бъде убит, да се провъзгласи република и да се промени външнополитическата ориентация. Той търси съмишленици сред опозицията, която е на страната на Съглашението. Тримата с Михаил Герджиков и социалиста Кръстьо Станчев посещават ръководителите на демократите Александър Малинов и Андрей Ляпчев и на народняците Иван Евст. Гешов, но всички отказват да участват в заговора. Само екзарх Йосиф според Михаил Герджиков им казал:
- Блажена да е ръката, която ще повали Фердинанда. Който стори това, ще бъде най-големият благодетел на България.
Поради липса на политическа подкрепа Сандански се отказва от своя план и се оттегля в Пирин, където изкупува тютюн за търговеца Крум Чапрашиков. Задоволява се с една остра телеграма до Фердинанд, в която го заплашва, че ако води страната към Централните сили против Русия, и Дунава няма да те побере. През юли 1914 г. е гласувана амнистия, която засяга и него и формално не го заплашва нищо, но изглежда становището му за войната решава неговата съдба.
Самият Яне е знаел, че ще загине от насилствена смърт, макар че тогава е само на 43 години. Той казва за себе си: Аз съм обречен, кога да е ще ме убият. Няма смисъл да се пазя. Затова продължава да се движи из Пирин сам, без охрана. На 9 април 1915 г. тръгва от Роженския манастир, където живее, за Неврокоп (днес Гоце Делчев). Повикан е там с телеграма, което изглежда е било клопка. Това фатално пътуване е белязано от две поличби. Любимата му кобила Мица, кръстена на убития вместо него в Солун Мицо Врански, отказва да тръгне. Суеверният Яне отбелязва, че ке стане нещо, но отказва да се върне с думите: Да става, каквото става. По пътя преспива в родното си село, а на сутринта Мица отново на три пъти се връща от пътеката. Чак тогава Яне се съгласява да го придружи някой. След около час път обаче връща спътника си и продължава сам. Настига керван, натоварен с вино, изпреварва го и продължава.
Засадата го чака в местността Блатата. В една теснина срещу него гръмва залп. Сандански пада от коня и си счупва крака, но пропълзява зад едно дърво и започва престрелка. По-късно около него намират 30 гилзи. Най-после един от нападателите, въоръжен с пушка, го застрелва. Накрая от упор го довършват с няколко куршума в корема. Трупа му намират керванджиите, които е изпреварил. Те отнасят в Неврокоп вестта, че някакъв човек е застрелян в планината.
Сандански е погребан до Роженския манастир. Според Мерсия Макдермот на погребението му се събрали 3000 души. Така и не се разбира кои са били убийците му. Говори се, че покушението е организирано от Стоян Филипов, човек на Тодор Александров в Неврокопско, а за физически убиец се сочи Андон Качарков от село Оряховец. Съдът обаче оправдава всички поради липса на доказателства.
Стоян Филипов прави политическа кариера и става дори народен представител. Възмездието все пак го застига 17 години по-късно. На 25 ноември 1932 г. депутатът върви по ул. “Солунска” с един приятел. Внезапно ги засипва дъжд от куршуми. Ранен на 13 места, Филипов оживява по чудо, но спътникът му е убит. Терористът, който ги застрелва, на свой ред е ликвидиран.