Начало


 Биография

 Контакт

 Семейство

 50-те най-големи
 атентата

 Портрети

 Анализи

 Разследвания

 Интервюта

 Реклама



50-те най-големи атентата в българската история

47. Атентатът в Народния театър

През февруари 1923 г. в София се празнува тържествено 65-годишнината на българския театър. За 5 февруари е насрочен международен конгрес на славянските театри, а предната вечер в Народния театър има тържествено представление. Програмата, наречена “апотеоз на драматическото изкуство”, включва по едно действие от няколко пиеси, като се почва от “Михал” на Сава Доброплодни, родоначалника на българския театър. Както би трябвало да се очаква, тържественият спектакъл е почетен от министър-председателя Александър Стамболийски. В правителствената ложа той е заедно с министрите Цанко Церковски, Александър Оббов и Петър Янев. Журналистът Димо Казасов, главен редактор на социалдемократическия в. “Народ”, който по-късно взема активно участие в два преврата, е също в театъра. Той пише:
В най-интересния момент на действието от “Михалаки чорбаджи” се чу женски писък “бомба!”, след което последва оглушителен гръм. Настъпи ужасна паника. Театърът, сред истерични писъци на мъже и жени, бързо се изпразни. Аз се изкачих в опустялата министерска ложа. Тъкмо там, където стоеше Стамболийски – вдясно към сцената, намерих забити парчета желязо от “одринка”, която изкъртих от стената... Парчетата бяха забити на височината на седящия Стамболийски и неминуемо биха попаднали в главата или в гърдите му.
Терористът седял на първия ред, до изхода и точно срещу правителствената ложа. Но когато изважда бомбата, една жена зад него го вижда и извиква. Министрите успяват да избягат от ложата и жертви няма. Самият атентатор се измъква през изхода, въпреки че точно там стоят полицаи и пожарникари.
Чудодейното избавление на Стамболийски и успешното бягство на терориста веднага пораждат подозрения. Опозицията смята, че атентатът е инсценировка на правителството, за да се разправи с политическите си противници – така пишат на другия ден вестниците. Факт е, че подобни прийоми не са били чужди на управлението на БЗНС. Например градоначалникът на София Антон Прудкин, назначен от Стамболийски, взривява надлеза в Надежда (виж № 38), за да може да се смаже железничарската стачка. Докато са на власт, земеделците неведнъж се гаврят с опозиционните лидери и със своя произвол донякъде предизвикват деветоюнския преврат няколко месеца по-късно. Но е факт също така, че заговорите за свалянето на Стамболийски и атентатите срещу неговото правителство започват доста преди хвърлената бомба в Народния театър. За кратко време той си спечелва много врагове.
След подписването на Ньойския договор Стамболийски се стреми да подобри отношенията с Югославия и Гърция и рязко ограничава дейността на възстановената от Тодор Александров Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО). Тя отвръща на правителството с терор. На 21 октомври 1921 г. македонски терористи убиват Александър Димитров – военен министър и съратник на Стамболийски още от създаването на БЗНС (виж № 24). На 15 декември 1922 г. е хвърлена бомба срещу колата на Райко Даскалов пред Народното събрание. Малко преди това, на 4 декември, ВМРО демонстрира своята сила и слабостта на властта, окупирайки Кюстендил, а на 1 февруари 1923 г. е стреляно по Цанко Церковски.
Интересна версия развива племенникът на Стамболийски Константин Муравиев, по-късно на няколко пъти министър и даже за седмица премиер. Когато става атентатът в театъра, той е в чужбина и научава за него от писмо на Стамболийски. След време Борис Бумбаров, също виден земеделец, а после и министър, разказва на Муравиев, че бил във връзка с атентатора.
Бомбата хвърля терористът Асен Даскалов. Той е от Радомир. Отначало е анархист, но после постъпва във ВМРО. За да го приемат в организацията, той повтаря постъпката на древноримския воин Муций Сцевола – поставя ръката си над една свещ и я държи над пламъка, докато замирисва на печено месо. Ванче Михайлов го описва като майстор стрелец и добавя: Склонен бе към авантюри. Даскалов хвърля бомбата по Райко Даскалов два месеца преди това, но обърнете внимание, и там не успява.
Бумбаров и Даскалов се познават от младежките си години, когато и двамата се увлечени по анархизма. През втората половина на януари 1923 г. Даскалов отива при Бумбаров и му казва, че има заповед да убие Стамболийски с помощта на още двама младежи, но не иска да я изпълни. Той вече успял да провали първия атентат. В началото на 1923 г. тримата терористи устройват засада на Стамболийски на моста на Владайската река, като препречват пътя на автомобила му с каруца, пълна с въглища. Даскалов разказва на Бумбаров:
След малко пристигна Стамболийски и шофьорът зачака търпеливо да се отмести гальотата. Охрана нямаше и Стамболийски четеше някакви книжа. Стана ми жал да убивам един такъв човек и под предлог, че съм видял полиция, не хвърлихме бомбите и се оттеглихме.
По-нататък обаче Даскалов обяснява, че ако не убие премиера, сам ще бъде убит, и предлага следния план – и Стамболийски да остане жив, и ние да не бъдем екзекутирани. Той издава тяхното скривалище, за да ги арестуват с всички веществени доказателства за готвения атентат. Даскалов предпочита да лежи в затвора, отколкото да извърши убийство. На свой ред Бумбаров, по това време дребен чиновник в Перник, отива при самия Александър Стамболийски и му разкрива конспирацията. Премиерът одобрява плана на атентатора. На следния ден полковник Димитър Мустаков, изпратен от Стамболийски, точно в уречения час отива с четирима войници в хотел “Берлин”, за да арестува Даскалов и неговите съучастници. Но вместо да се доближи тихо, Мустаков извиква на собственика на хотела:
- Ей, има ли тука някой си Асен с двама други?
Конспираторите го чуват и побягват заедно с Даскалов. След няколко дни извършват атентата в театъра.
Разказът на Бумбаров, записан от Муравиев, навежда на много въпроси. Дали Даскалов е бил изпратен от ВМРО? Известно е, че Тодор Александров е наказвал със смърт за неизпълнение на заповед. Неведнъж по-късно заловените убийци са се оправдавали, че са действали “в състояние на непреодолима принуда”, по заповед на организацията. А Даскалов се проваля на два пъти и това не събужда никакво подозрение у Александров.
ВМРО наистина е издала “смъртна присъда” на Александър Стамболийски и Райко Даскалов, ала това става по-късно, на 3 март 1923 г. Дали Александров е поръчал атентата в театъра или само е услужил с терористи? Македонският водач не е знаел за ареста на заговорниците и не е можел да го осуети. Изглежда тук са замесени хора от правителствените среди. И наистина по-късно Асен Даскалов се укрива не другаде, а в дома на виден земеделец в село Друган, Радомирско. Полицията така и не го залавя, но след време той загива в македонските междуособици – трупът му е намерен в нощния влак София-Петрич на гара Батановци.
Напълно възможно е атентатът да е бил поръчан от някой ръководен деец на БЗНС, за да бъде отстранен Александър Стамболийски. В това време управляващият земеделски съюз се разкъсва от вътрешни борби. Малко преди атентата от кабинета са извадени двама министри, а скоро след него – още трима от вътрешнопартийната опозиция срещу Стамболийски. Според Константин Муравиев петорката начело с военния министър Коста Томов готвела преврат с помощта на началник-щаба на армията ген. Никола Топалджиков. За сигнал трябвало да запалят Народния театър. И наистина само след седмица, на 11 февруари 1923 г., в сградата лумва пожар.
Превратът става след четири месеца, на 9 юни 1923 г. Ген. Топалджиков не само не е замесен в него, но е убит в репресиите, последвали атентата в църквата “Света Неделя”. Всичко това прави версията на Муравиев най-малко недоказана. Но макар да остава безрезултатен, този атентат е един от най-дръзките в нашата история. С него с един удар е щяло да бъде ликвидирано почти цялото българско правителство начело с премиера. Затова го поставям в класацията.


Одринка – вид ръчна бомба. – Бел. авт.